Бягахме от ул& #1080;цата, но пак б яхме там
както във фил& #1084; - главният ге рой беше сам !
Улиците в очи& #1090;е са избледн 1077;ли,
опитвам се да чувствам мис 1083;и стари изха 073;ени,
със всеки изм& #1080;нал ден камъ 1082;а в гърдите н 1072;тежава
злобата усил 1074;а се и от чувс& #1090;вата лишава.
С приятели хи& #1083;яди имам спо 1084;ени отминал
80;
прегазени из 1089;тинали, забр 072;вени за вина
75;и
и няма да оста нат празни ре& #1076;овете ми по л& #1080;ста ми
като виждам к& #1072;кво става ко 1075;ато на вън се & #1089;тъмни.
Много редове, много букви - м ;алко истини,
много мисли в& #1072;лящи като дъ 1078;д, подгизнал 080;
поемам дълбо 1082;о дъх, дробов 1077;те пълнят се.
Гледам на пре& #1076; и виждам няк' ви хора как мъ чат се
а, аз все още мm 8;рдам, все още
76;ишам
небето ли пад& #1072; или аз се изд игааам ?
На улицата бя& #1093;ме, под дъжда стояхме
някой просто & #1087;усна beat-a и запя 1093;ме !
Сплотени как 1090;о винаги, а не разделени
като кръвни б& #1088;атя от както & #1089;ме родени.
Няма тъжни ве& #1095;е, всички сме засмени,
а не като на ул ;ицата - неизле ;чимо наранен& #1080;.
Дните бяха тр& #1091;дни, нощите с& #1090;удени...
...всеки ден раk 9;късвания от с ;помени в кръв облени,
[ reklamı gizle ]